ОМРАЗАТА, ЗА МЕНЕ БЕШЕ ЧУЖДА!
ОТ ОБИЧ ЦЯЛАТА БЯХ ИЗТЪКАНА !
НЕ ЗНАЕХ И НЕ МОЖЕХ ДА МРАЗЯ,
С ПЪЛНИ ШЕПИ ОБИЧ РАЗДАВАХ !

ДУШАТА МИ ВЪВ ЧИСТОТА ЦЪФТЕШЕ ,
КАТО ЦВЕТЕ КРАСИВО, НЕВИННО !
В ТОПЛОТА И НЕЖНОСТ, В МЕН ТО РАСТЕШЕ
И МИ БЕШЕ ЛЕКО , СПОКОЙНО, БЕЗГРИЖНО !

А СЕГА МРАЗЯ ! ТЕБЕ АЗ МРАЗЯ !
ТИ ПРЕД ОЧИТЕ МИ ПРЕОБЪРНА СВЕТА !
И ПРЕМАЛЯЛА ОТ БОЛКА ТИ КАЗВАМ,
ЧЕ СЛЕД ТЕБ ОПУСТЯ МОЙТА ДУША !

ОГРАБИ МЕ ТИ ! ОТ МЕН ПРОСЯК ОСТАНА,
ОТНЕ МИ СПОКОЙСТВИЕТО И СМЕХА !
ДОРИ СЛЪНЦЕТО В НЕБОСВОДА УГАСНА
И НЕ ВИЖДАМ БРОД И СВЕТЛИНА !

МРАЗЯ И СЕБЕ СИ ! ЗАЩОТО ПОВЯРВАХ,
НА КРАСИВИТЕ ДУМИ И ФАЛШИВИ ДЕЛА!
НА ТЕБ ВСИЧКО БЕЗРЕЗЕРВНО ОТДАДОХ
И ПОТЪНАХ В ХЛАДЕН МРАК И САМОТА !

МРАЗЯ ТЕ! ЗАВИНАГИ НАПУСНИ МИ ЖИВОТА !
МАКАР ДОРИ ВЪВ СЕБЕ СИ ДА ГО ОТРИЧАМ !
МРАЗЯ ТЕ ! ЗАЩОТО ДА ТЕ ЗАБРАВЯ НЕ МОГА!
ЗАЩОТО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЕ ОБИЧАМ!!!