В ГОДИНИТЕ НА ТЪЖНА САМОТА
МЕНЕ ЛИ СИ ЧАКАЛ?
И НЕУТЕШИМО РОНИЛ СЪЛЗА ПО СЪЛЗА
ЗА МЕНЕ ЛИ СИ ПЛАКАЛ?

ДОСТИГНАЛ ДЪНОТО НА ПЪКЪЛА
МЕНЕ ЛИ ЗОВЯЛ СИ?
ПРЕЗ НОЩИТЕ ВЪВ ПЛЕН НА МЪКАТА,
ЗА МЕНЕ ЛИ КОПНЯЛ СИ?

КОГАТО ОТ ПОДКРЕПА НУЖДА СИ ИМАЛ
КЪМ МЕНЕ ЛИ РЪЦЕТЕ СИ ПРОТЯГАЛ?
И В МИГОВЕ НА ОТЧАЯНИЕ ГЛАВА СКЛОНИЛ,
В БЕЗИСХОДИЦА КЪМ МЕНЕ ЛИ СИ БЯГАЛ?

В ДНИ УГАСВАЩИ, БЕЗ ПЛАМЪК
В МЕЧТИТЕ ОБРАЗА МИ СИ ЧЕРТАЛ!
И СЛАБ, БЕЗПОМОЩЕН И ЖАЛЪК
КЪМ МЕН С НАДЕЖДА СИ ЛЕТЯЛ!

СЕТНИТЕ СИ СИЛИ СЪБЕРИ,
СЪДБАТА СИ С МОЯТА ДА СЛЕЕШ!
И ДО КРАЯ НА СВОИТЕ ДНИ
В ИСКРЕНА ОБИЧ ЩАСТЛИВ ДА ЖИВЕЕШ!!!