ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА
И ВСЕ НАНЯКЪДЕ СЕ ЛУТА!
ДУШАТА МИ Е

БЕЗДОМНИЦА,
В ОКОВИТЕ НА САМОТАТА!



И ВСЕ РАЗКЪСВА СЕ И РАЗПИЛЯВА,
ТЪРСЕЙКИ ПОДСЛОН
ВЯТЪР БРУЛИ Я И РАЗВЯВА,
ОТЧАЯНА ПОНЯВГА СЛЕД ПОГРОМ!

ДАЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ
ДА СЕ УСМИРИ, ДА СПРЕ?
УМОРЕНА ВЪЗДУХ ДА ПОЕМЕ
В СПОКОЙСТВИЕ ДА ЗАЖИВЕЕ!

ДАНО,ДАНО СМИЛИ СЕ БОГ НАД НЕЯ
ПОКОЯ ДА НАМЕРИ ТЯ!
И СМИРЕНА ВЕЧЕ, УКРОТЕНА
ДА ПРИЕМЕ РЕАЛНОСТТА!!!